ИЗПРЍЩЯМ СЕ, -яш се, несв. (диал.); изпрѝщя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Изприщвам се. – Хванат ли вилата, ръцете им се изприщят. Й. Йовков, ПГ, 16.
